"Скритият дар"


Пакетче с бисквити



 

Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващия й полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и както си четяла, до нея седнал млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да си взема бисквити от пакета, който стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила: „Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо".
Всеки път, когато жената си вземела бисквита, мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала само една бисквитка, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила: „Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!" Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където седял безсрамният крадец. След като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснение обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата й.
— Боже мой! — помислила си жената. — Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време била заклеймявала!
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така... Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения.


Някои неща не можем никога да върнем:
камък, хвърлен в океана,
изречена дума,
удобен момент за действие,
обичан човек, който си е тръгнал,
и приятелство, което е приключило.


Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад

15 коментара :

  1. Хахахаааа...
    Първо се разсмях, после се сетих за подобно нещо, което ми се е случвало.
    М, дааа, наистина трябва първо малко да помислим, но не винаги имаме това време!
    Мнооого ми хареса!
    Целувки*)

    ОтговорИзтриване
  2. И на мен много ми хареса! Мерси, че сподели, Дани!

    ОтговорИзтриване
  3. Не помня къде четох тази история, благодаря, че я припомни:)

    ОтговорИзтриване
  4. Оле, какъв обрат! Не съм попадала на тази история, но в живота често се случват такива неща, наистина, неправилно обвинени, или пък погрешно излапани бисквитки!:) Хем смешно, хем трагично дето му се вика:).

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотна история, Дани! Много се забавлявах докато я четях! :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Да, не всичко е така, както изглежда на пръв поглед! И на всеки му се случва :)

    ОтговорИзтриване
  7. Дами, благодаря ви за коментарите! Сърдечни поздрави и много усмивки! :)

    ОтговорИзтриване
  8. И е важно винаги да помним, преди да погледнем в чуждата паничка и преди да критикуваме чуждите грешки, че идеални хора няма... а дори и да имаше, едва ли точно ние щяхме да сме сред тях :)
    Чудесен разказ, Дани, изчетох го на един дъх! Харесва ми поредицата, ще продължавам да я следя с интерес!

    ОтговорИзтриване
  9. Мария, благодаря! Радвам се, че притчите ти харесват и че се отбиваш при мен! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Дани,
    така е! Радвам се, когато успея да видя грешката си, преди да съм "разчекнала" човека отсреща;)))
    Напомняй ми по-често , моля те, подобни неща;)

    ОтговорИзтриване
  11. Dear Danny, I am so glad to read the comments, I really feel that the purpose of the book is fulfilled when I see these responds. I also would like to thank you personally for your efforts to post these stories on your blog and encourage you to keep doing that. I hope we can meet in Sofia before the end of year when my 3rd book in Bulgarian will be published. Feel free to mail me (geries.awwad@yahoo.com). hugs to all my fans in Bulgaria hope to meet you shortly in Bulgaria.
    Джериес Авад

    ОтговорИзтриване
  12. "Той протегнал ръка и без да се срамува..." мръсното ми вторнишко съзнание пое в една друга посоока:)

    мн приятна притча, Дани, мн показателна!

    ОтговорИзтриване
  13. Dear Mr. Awwad,

    I'm very flattered of your kind words in my blog.
    I have read your book in one sitting.
    Receiving message from you was very surprising and almost unbelievable.

    Kind regards!

    ОтговорИзтриване
  14. Оле че весело:)Какъв обрат !Много ми хареса!
    Аз ведъж хванах чужд мъж под ръка на излизане от магазина, като си мислех че е моят:)
    Хем трагично, хем комично!

    ОтговорИзтриване
  15. Страхотен разказ! Много ми хареса, наистина в живота често се случват такива неща :-)!

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога