"Скритият дар"



Стените и мостовете




Живели някога в съседни ферми двама братя, но не щеш ли един ден се скарали. Това бил първият сериозен конфликт помежду им след период от 40 години, през които двамата работили рамо до рамо, помагали си, поделяли си машините и при нужда си услужвали със стоки или работници. Но ето че добрите им отношения приключили. Всичко започнало с дребно неразбирателство, прераснало в сериозен спор, и накрая се стигнало до размяна на обидни думи, последвани от седмици мълчание.
Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски инструменти.
— Търся си работа за няколко дни — казал странникът. — Дали имате нещо дребно за вършене, с което да ви бъда от полза?
— Да — отговорил му големият брат. — Имам работа за теб. Погледни онзи ров там до другата ферма. В тази ферма живее моят съсед, който всъщност е по-малкият ми брат. Миналата седмица между нашите ферми имаше ливада, но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров. Е, знам, че така иска да ме ядоса, но аз ще му го върна подобаващо. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока два метра, за да не ми се налага да виждам повече лицето му.
— Мисля, че разбирам — казал дърводелецът. — Покажи ми къде са пироните и търнокопа и смятам, че ще останеш доволен от резултата.
Джон имал работа в града, затова помогнал на дърводелеца да си приготви материалите и инструментите и тръгнал. Мъжът работил здраво през целия ден: мерел, режел, ковал. Когато по залез слънце стопанинът се върнал вкъщи, майсторът току-що бил приключил работата си. Като видял стореното, Джон не можал да повярва на очите си. Нямало и помен от ограда. Вместо това над рова се издигал мост, който свързал двата му края. Чудесно построен, с парапет и всичко необходимо, а по него вървял малкият брат с протегната ръка.
— Бива си те! — казал той. — Да построиш мост след всичко, което ти рекох и сторих?!
Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към дърводелеца, който тъкмо нарамвал инструментите си.
— Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задачи за теб — помолил го Джон.
— С удоволствие — отвърнал дърводелецът, — но имам да строя и други мостове.




Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад  

4 коментара :

  1. Дани, мн хубав текст. Докосна ме. Бъди най-доброто от себе си към другия, най-добрия възможен брат, и по-добър пример няма. Действа десет пъти по силно от всякакви сръдни.

    ОтговорИзтриване
  2. Много ми харесва тази притча, благодаря Дани че ни я написа, много е полезно всеки да си напомня от време на време тези неща!
    Хубава и уютна вечер :)

    ОтговорИзтриване
  3. Дани, с удоволствие чета притчите! Всеки за себе си може да вземе поука от тях!
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Дани, много затрогваща и поучителна притча. Благодаря, за доставеното удоволствие.

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога