"Скритият дар"


 Гвоздеи в оградата 




Имало едно време момче с избухлив характер. Един ден бащата му дал торба с гвоздеи и му заръчал при всяко гневно избухване да забива по един гвоздей в оградата.
Първият ден момчето забило 37 гвоздея. През следващите няколко седмици то се научило да се владее и броят на гвоздеите постепенно намалявал. Момчето осъзнало, че е по-лесно да не избухва, отколкото постоянно да кове нови гвоздеи в оградата.
Накрая дошъл ден, в който момчето не се разгневило нито веднъж. То казало на баща си за това и той му заръчал всеки ден без избухване да вади по един гвоздей от оградата. Така минавали дните и момчето растяло. Един ден то махнало и последния гвоздей от оградата.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата.
— Браво синко, добре си научил това, което исках. Но погледни оградата. Тя никога няма да бъде същата. Когато казваме на някого лоша дума, тя оставя белег, също като този тук. Ако сме проболи някого с нож, няма значение колко много съжаляваме: раната няма да изчезне току така.


Раната, причинена от дума, е страшна колкото и физическата. Приятелите са рядко съкровище. Те ни изслушват, хвалят постигнатото от нас и отварят за нас сърцата си. Затова трябва да ги пазим и да не ги нараняваме с лоши думи.








Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад






5 коментара :

  1. Ей Дани немога да ти опиша в колко подходящ момент прочитам тази притча, сега ще се опитам да я възпроизведа у дома по мой си начин с голямата щерка .... Много ми е трудно само с думи да я убедя и да и въздействам, а ми се ще да се научи да увладява гневът! Сърдечни поздрави и прегръдки от нас и благодарим!

    ОтговорИзтриване
  2. И аз благодаря за споделеното. Човек винаги има нужда от подобни простички, но истински послания.
    Сърдечни поздрави, Дани!

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесно послание !
    Раната, причинена от дума, е страшна колкото и физическата.

    ОтговорИзтриване
  4. Все по-трудно е хората да се овладяват, напрегнатият живот ли е причината не знам, но много грубо се държат почти навсякъде. Ако започнат всички да забиват пирони, ами като започнат и да ги изваждат... хубава мъдрост, Дани, дано повече хора се замислят...

    ОтговорИзтриване
  5. интересно.. и все пак е добре да можем да растем заедно и да си прощаваме тежките думи. Понякога си заслужава

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога