"Скритият дар"



Прозорците на болницата


 
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, за да може водата от дробовете му да се изпомпва по-бързо.
Другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за казармата и за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
— Сигурно е искал да ви окуражи — допълнила тя.






 
Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад


6 коментара :

  1. Дани, ако искаш вярвай, но цялата настръхнах... Колко силно, умът ми не го побира... И колко силни трябва да бъдем заради всичко дадено ни. Понякога не го осъзнаваме...
    Желая ти прекрасен ден, в който да откриеш и най-малката радост!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря и за този скрит дар,Дани!
    Поредицата е много интересна!Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  3. Мдаа и все пак ми стана много тъжно ... Винаги съм смятала, че хората които умеят да виждат красивото, дори без очи са здрави и щастливи .... А добротата тя е най. - големият дар за тези, които я притежават ...
    Прегръдки Дани :)

    ОтговорИзтриване
  4. Дани, винаги ме караш дълбоко да се замислям!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря на всички ви за коментарите! Тези притчи и за мен значат много! Усмивки!

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога