"Скритият дар"


Дървената купичка 



Един болен старец отишъл да живее при сина си, снаха си и четиригодишния си внук. Ръцете му треперели, погледът му бил замъглен, едва ходел. Семейството се хранело заедно, но слабото зрение на дядото и треперещите му ръце правели храненето истинско изпитание.
Зърната се разпилявали по масата, а вземел ли чашата, млякото се разливало по покривката. Синът и жена му се дразнели от неразборията.
— Трябва да направим нещо, не може да продължава така — казал синът за баща си. — Омръзна ми от разсипаното му мляко, мляскането и храната по пода. Тогава двамата решили да сложат отделна маса в ъгъла за стареца. Така дядото седял отделно, докато останалите се събирали около масата. След като счупил една-две чинии, дори започнали да му сервират храната в дървена купичка.
Когато семейството поглеждало към дядото, виждали в очите му сълзи. Обръщали му внимание само ако трябвало да му се скарат, че е изпуснал вилицата или е разсипал храна...
Един ден преди вечеря мъжът забелязал, че малкото му дете си играе с дървени кубчета на пода.
— Какво правиш? — попитал го той.
— Приготвям дървени купички за теб и мама, за да ви храня от тях, когато остареете — отговорило детето със сладък глас.
Родителите били поразени от чутото и не обелили дума. По бузите им потекли сълзи. И двамата знаели какво трябвало да направят. Вечерта синът взел ръката на баща си и внимателно го настанил на общата маса. И той седял на нея с другите до края на дните си. Вече никой не се сърдел, когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото или изцапвал покривката.
Децата са силно чувствителни. Очите им виждат, ушите им чуват, а съзнанието им запаметява всичко, случващо се наоколо. Ако виждат как създаваме топла семейна среда в дома си, те ще повтарят това поведение и в своя живот.


Мъдрите родители разбират, че всеки ден добавят нови тухли, с които изграждат бъдещето на децата си. Нека бъдем мъдри строители.





Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад



5 коментара :

  1. И добри хора! :)
    Дани, благодаря ти...

    ОтговорИзтриване
  2. оо да, примера, примера...
    освен това навремето казах нещо мн подобно на моите родители и промениха много отношението си към баба ми. понякога една история, една дума, обръща всичко

    ОтговорИзтриване
  3. Чак сърцето ме заболя! Стара българска приказка за "дървената копаня"!
    Не трябва да се забравя!

    ОтговорИзтриване
  4. Очите ми се напълниха със сълзи...

    ОтговорИзтриване
  5. Да има едно много важно нещо, което никога не трябва да забравяме ... децата са като наше огледало, ако човек ги наблюдава дори само ден, ще види и разбере толкова много за себе си и за света, в който живее ... Децата са мъдри и трябва да се учим от тях, децата са добри, ако ние съумеем да не ги направим лоши ... Понякога се плаша, когато наблюдавам децата си ... А и това е моята тайна да разбера какво се случва и когато не съм с тях ( в училище) ... Копират всичко . Дани благодаря за притчата ...

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога