Светлина








Аз пак ще виждам слънце в небето,
лъчите ще пробиват облаци и мрак,
ще следвам всяка стъпка тихо,
ще се усмихвам, за да оставя знак.

И птиците там горе ще докосват
небето в безкрайността.
Ще виждам силуетите им малки,
и няма да потъна в самота.

Ще бъда силна, ще се боря като дните,
които идват да заменят нощта.
Ще усещам пронизването на лъчите,
и сенките ще се превърнат в светлина.




6 коментара :

  1. Дани, Дани, Дани... Колко харесвам тази твоя сника! Но словото... Ето това е голямата ми слабост. Красиво си го казала, благодаря ти!
    Преръщам те, другарче! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Неземно е, приказна снимка, много е уау! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  3. Дани!!!!!!!!!!!!!! съмнявам се, че с коментара си бих могла да кажа как ми въздейства тази публикация, така умело си съчетала снимката с думите, че всяка друга дума би ми се струвала не на място, все едно ще разваля магията... Но все пак не мога да подмина без коментар:). Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви! Вашите думи за мен значат много!

    ОтговорИзтриване
  5. Снимка и стихче-атрактивни,разказващи и оставящи много на въображението,браво,Дани!

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога