Състояния


Напоследък усещането ми за "изгубеност" все повече нараства. Не знам дали се дължи на заетостта, т.нар. пролетна умора (виновна за всичко обикновено), или е просто нов период от живота ми, с който трябва да се справя. Нетипично ми е някак. Липсва ми онази стремглавост, с която преминавам през всичко. Зарядът. Искрите в очите...
По-рядко се засичаме с образа в огледалото. Може би е станал срамежлив, а може би умишлено ме избягва, за да не се наложи да му задавам неудобни въпроси. 

P.S. Дано се срещна отново! Скоро!

6 коментара :

  1. Ако можех да бъда огледало, щях да ти изпращам безкрайно слънчева усмивка, щом минеш покрай мен! За да ти напомня, че е твоя всъщност. :)
    Ще бъде, Дани, сигурна съм!
    Прегръдки! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Точно образа в огледалото ще помогне! Вярата в собствения образ е най-голяма! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  3. Върни се към човека в огледалото. Той винаги ще бъде тук за теб!

    ОтговорИзтриване
  4. Това е моментно, и на мен ми се е случвало, имам чувството, че е състояние, в което се пречиствам от излишни неща и някак след това се чувствам заредена по един друг, чист начин, готова за нови приключения:) Вдъхновението е пред теб, просто погледа е малко по-различен:). Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  5. Има и такива моменти,Дани,шарен е живота и просто си повтаряй и в хубаво ,и в лошо-Няма да е все така! :)
    Честит празник!

    ОтговорИзтриване
  6. Попаднах на любопитна статия по темата точно вчера, теория е все пак: http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/ciencia_consciousuniverse557.htm

    ОтговорИзтриване

 

За блога

Добре дошли в Simplicité - дневник за лични мисли, преживявания, фотографии и рецепти.

Благодаря ви за проявения интерес! Приятно четене!




Контакти

Име

Имейл *

Съобщение *

Абонамент

Архив на блога